Как усещаме миризмите?
Най-загадъчната част от нашия мозък е свързаната с обонянието. Ще се опитаме да обясним защо миризмата влияе толкова силно на нашето настроение и поведение, а в края на краищата и на здравето.
Всички сме свързани със света благодарение на сетивните си органи. Но не можем нищо да разберем за него, докато нашите очи, уши, кожа или други органи не предадат своите сигнали на мозъка. От него зависи как да постъпим в отговор на тези сигнали.
Мозъкът не е пасивен приемник на сигнали. Всеки от тях се обработва от него в определени отдели или зони – голяма и сложна дейност. Ето например нашите очи. Сами по себе си в действителност нищо не виждат. Как тогава получаваме зрителната информация?
Една част от спектъра на електромагнитните вълни, попадащи в очите, стимулират рецепторите на мозъка. Те са разположени на задната част на очната ретина. Тези рецептори предават информацията на една част от мозъка, която се нарича таламус. Често го назовават “врата в кората на главния мозък”.
По-нататък таламусът предава информацията в другите зони, където тя също преминава сложна обработка, докато не стигне до кората. Именно кората на главния мозък интерпретира зрителната информация като цвят и форма, светлина, текст и т.н. От това се създава изображение, което се запазва в нашата памет.
И най-удивителните неща, свързани с информацията, се предават на мозъка от органите на обонянието.
ОБОНЯНИЕТО Е “НАЙ-ЯКАТА” НИ СЕНЗОРНА СИСТЕМА
Нашето чувство за обоняние не съществува просто “за разкош”. И ние ще се убедим в това, след като се запознаем с някои подробности, свързани с обонятелната информация.
Мозъчният център на обонянието е получил наименованието “обонятелна луковица”. Тя е характерна с това, че нейните клетки са способни да се възстановяват през целия човешки живот. Това значи, че обонятелният център на нашия мозък има по-особен статус от всички останали структури. Неговите неврони свободно се попълват дори по време на старостта, както например зъбите на акулите (на мястото на падналите израстват нови). Значи напълно логично е да се предположи, че нашата способност да различаваме различните аромати играе особено важна роля.
Обонятелната система на мозъка ни има много по-преки връзки с паметта и с емоциите, отколкото всички други сензорни системи. “Sens” значи чувство. Това е “най-старата” част от мозъка на всяко живо същество. Именно обонянието е помагало (и помага) и на хората, и на животните при търсенето на храна. То предпазва от опасности, помага да се открие сексуалният партньор. Точно миризмата може веднага да възкреси у човек някакви спомени, а тези спомени могат постоянно да влияят на поведението му.
МИРИСЪТ ТРУДНО СЕ ИЗРАЗЯВА С ДУМИ
Ако човешката памет е много тясно свързана с миризмите, то връзката между тях и думите е много слаба. Например миризмата на някои видове сирене често се сравнява с миризмата на развалени яйца. Понякога за обяснение на миризмата ние използваме думи, които описват други чувства: например “остра” миризма, “сладка” миризма.
Фактът обаче, че нашият речник е много оскъден по отношение на ароматите, не прави ролята на обонянието второстепенна.
По-скоро то е чисто и непосредствено чувство, което трудно се анализира и изразява с думи. Но от това то не става по-малко дълбоко и важно.
ДА СИ ИЗБЕРЕМ… ФЕРОМОНИ!
Всички живи същества, включително и човекът, излъчват миризми. Те се наричат феромони. Това е едно летливо вещество, което влияе на сексуалното, родителското и социалното поведение. Някога се е смятало, че за хората миризмите не са така важни, както за животните. Но през ХХ век медиците открили малка дупчица в човешкия нос, близо до началото на ноздрите. По-рано те просто не я забелязвали. Оказало се, че точно това малко отверстие улавя феромоните, които влияят на много процеси в организма. Например отдавна е забелязано, че при жени, които дълго време живеят на едно и също място (например общежитие), се синхронизира менструалният цикъл (започва да се появява по едно и също време). Учените провели експерименти и потвърдили този факт. Те взели от определен брой жени пот от подмишниците, защото точно там става изхвърлянето на феромони и поднесли тази миризма на десетки други жени. След три месеца при всички тях менструалният цикъл съвпаднал.
Оказва се, че жените предпочитат миризмата на мъже, които нямат асиметрия в тялото или на лицето. Възможно е асиметрията да е признак на по-съществените недостатъци, които влияят на дълголетието, плодовитостта и здравето.
На група жени поднесли миризмата на мъжки спортни фланелки. Всички те предпочели миризмата на мъже без асиметрия в тялото. А какви са мъжете в това отношение? Всички те в хода на този експеримент предпочели миризмата на тези жени, които били в период на овулация. В този период способността на жената да зачене е най-голяма. Той е обикновено по средата между два цикъла.
АРОМАТИТЕ СА МНОГО ВАЖНИ ЗА СОБСТВЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ
Миризмите могат да ни предпазят от всякакви инциденти, дори трагедии, например от пожар. Понякога миризмата на някакъв продукт ни кара да не го ядем и така ни предпазва от отравяне. Всичко това показва, че миризмите са много важни за нашата безопасност. Щом обонянието осигурява безопасността и здравето ни, то наистина има особено представителство в мозъка. И това действително е така.
Миризмите могат да оказват въздействие върху нашия мозък и поведение дори тогава, когато ние не го осъзнаваме. Неотдавна при сканиране на човешки мозък се установило, че той реагира на толкова малка концентрация на миризма, която не се усеща с органа на обонянието – носа. В случая човек не би осъзнал присъствието на миризма.
Изследванията показали, че дори при изключително малка, почти изчезваща концентрация на миризма, в мозъка започват да се активизират такива зони като малкия мозък, таламуса и обонятелната луковица. Това е още едно потвърждение за голямата роля на обонянието.
НАСТРОЕНИЕТО И ЗДРАВЕТО ЗАВИСЯТ ОТ ТЯХ
Учените вече са натрупали много статистически данни за това, как миризмите влияят върху поведението на човека. Ще посочим някои интересни примери.
Една жена станала неволен свидетел на внезапната смърт на мъж от сърдечен удар. Той бил напарфюмиран с много силен одеколон. След това винаги когато улавяла този аромат, жената се чувствала много зле, ставало й страшно и получавала хипертонична криза. Пристъпът изчезвал веднага щом изчезвал и източникът на миризмата.
Друга жена изведнъж ставала много зла и започвала да се заяжда с всички, ако усетела миризма на гумени ботуши. Всичко това се случвало, защото в действителност по-големият є брат ходел с такива ботуши и често є се присмивал и подигравал.
Трета жена много се мъчила и страдала от своя гневлив съпруг. Съвсем неочаквано обаче открила, че миризмата на мляко веднага го успокоява. Оказало се, че в ранно детство, когато семейството на мъжа живеело много бедно, миризмата на мляко била за момчето миризма на ситост и щастие. Откривайки това средство, всички в семейството – и децата, и жената, и самият мъж, станали много спокойни.
ЗА БОЛЕСТТА НА АЛЦХАЙМЕР И ОБОНЯНИЕТО
Защо децата и старците изпитват по-голяма трудност при усвояването на названията на миризмите и ароматите, отколкото младежите? Тази способност бавно се формира още в детските години, достига пика си в младостта и постепенно отслабва в старостта. Оказва се, че с възрастта и самата способност да се усеща миризма е по-слаба. Новите изследвания показали, че при старите хора с по-силна загуба на обоняние се отбелязва риск от болестта на Алцхаймер. Тази болест се нарича още старческо слабоумие.
Съвсем наскоро било открито, че възстановяването на невроните на мозъка става не само в обонятелната луковица, но и в една друга зона на мозъка, наречена хипокамп. При болестта на Алцхаймер се уврежда именно този център. Ако клетките на хипокампа престанат да се възстановяват, това води до тежкото заболяване. Интересното е, че тези два центъра (обонятелната луковица и хипокампът) са тясно свързани помежду си и си влияят един друг.
Може да се направи изводът, че рискът от болестта на Алцхаймер е толкова по-висок, колкото е по-силна загубата на обоняние. И това е още по-вероятно да се случи, ако човек не усеща, че губи обонянието си.
Получава се така, че нашето здраве и целият ни живот зависят от работата на мозъка. И колкото повече учените напредват в тази област, толкова повече нови загадки възникват. /БЛИЦ
