Аромати

Кратка история на кремът за лица

Историята на добре познатия ни крем за лице, започва едва преди 100 години. До тогава само жените с чувствителни и сухи кожи са се мажели, заради това, че използваните масла и козметични вазелини оставяли мазен слой върху кожата.

Всичко започва през 1911 година, когато Оскар Тропловиц, собственик на немската компания „Байерсдорф” прави първата в света емулсия, с други думи успява да смеси маслото с вода в гладка, белоснежна и стабилна консистенция. Полученият продукт е доста по-лек, не омазнява толкова, но овлажнява далеч повече кожата. А тайната, която се крие зад тази формула, е в емулгаторите, които успяват да споят иначе неразтворимите едно в друго вещества. Няколко години Топловиц пази формулата в тайна, но скоро и други компания започват разработването на овлажняващи кремове.

Химичният период в производството на кремовете започва малко след 60-те години. Тогава много голяма част от естествените растителни масла, много от ароматите, както и останалите съставки, нужни за производството на кремовете, се заменят с такива продукти, създадени на синтетична основа, както и петролни деривати. Но освен това се подобрява лекотата и самата консистенция на кремовете. Много формули, правени за да бъдат новите „елексири на младостта” така и не постигат своята цел, не могат да проникнат в дълбоките слоеве на кожата, също както и колагена, открит по-рано.

През 90-те години на миналия век, става ясно какво може да причини промишленото замърсяване, ултравиолетовите лъчи и свободните радикали. Затова започват да се влагат антиоксиданти в много козметични продукти за защита на кожата от вредните вещества, намиращи се във въздуха. В много кремове може да намерите такива вещества, като вит. С и Е, селен, коензим Q10.

След такъв поход на козметичната индустрия, химикали и консерванти, производителите се обръщат отново към естествените съставка – минералните масла, аромати и консерванти се заменят с техните естествени еквиваленти.